Ислямският шериат (закони на исляма)
Законосъобразното и неправомерното в Исляма
Традиции взаимодействащи с исляма
Значение на Исляма
Ислям означава да се подчините доброволно на заповедите и волята на един единствен Бог(Аллах). Това подчинение трябва да идва от вътре, с вяра и убеждение в Аллах, без съмнение. То трябва да дойде и от любов, доверие и обич.
Аллахне е специален бог за мюсюлманите, но Аллах е Творецът на всички същества, включително и човечеството.
Пророкът Мохамед (мир на него) е пратеник на Аллах. Пророкът Мохамед (мир на него) приел словото на Аллах (Откровение), чрез архангел Гавраил (Светият Дух). Това откровение включва религията на исляма.
Коранът е автентичният сбор на това откровение записан под формата на книга. Това е най- точното, непроменено Слово на Аллах към цялото човечество.
Мюсюлманин е мъж или жена, които вярват в Аллах и Пророка Мохамед (мир на него), като Негов Пратеник, които свидетелстват пред свидетели, че приемат Исляма като своя религия. “Мюсюлманин” не трябва да се бърка с “арабин”; Мюсюлманинът е човек, който следва религията на Исляма и той / тя може да бъде всеки човек, докато арабин се отнася до раса . Арабинът може да избере да бъде от всяка религия. или система от вярвания било то християнство, ислям, будизъм, хиндуизъм, атеизъм, или която и да е вяра. Арабите съставляват по-малко от 18% от мюсюлманското население на света днес, което се оценява на над една пета от населението на света, или повече от един милиард души.
Ислямът е проста и практична религия. Тя е установила ясно и лесно разбираеми вярвания и закони, които всеки последовател или ученик на религията може лесно да разбере. Ислямът потвърждава вярата в благоприлично и цивилизовано общество. Ислямът не изисква невъзможна доброта от неговите последователи, но признава, че всички човешки същества правят грешки и грях. Никой не е безгрешен. Ислямът проповядва мир, милост, справедливост, толерантност, равенство, любов, истина, прошка, търпение, морал, честност и правда. Ислямът е религия, която проповядва единството на Бог, Единството на човечеството и Единството на посланията.
Ислямът е религия, която проповядва единството на Бог, на човечеството и на посланието.
Основни вярвания в исляма
Единството на Бога: “Taухид”
Мюсюлманите вярват, че има само един върховен Бог (Аллах). В исляма, за да вярваме в Аллах е не само да вярваме в съществуването на Аллах, но и да вярваме във всички качества на Аллах, да се поклоняме само на Аллах и да се подчиняваме на всички команди на Аллах. Таухид включва единството на Бог, единството на вярата и единството на имена и качества:
A) Единството на Бога: Да вярваш, че Аллах е ЕДИНСТВЕНИЯТ Творец, Дарител, и Господар.
B) Единството на вярата: Да вярваш, че Аллах е ЕДИНСТВЕНИЯТ Бог, който трябва да бъде почитан, и да му се подчиняваш, както е предписано от Аллах.
C) Единството на имената и качествата на Аллах: Да вярваш, че Аллах е съвършен и Неговите имена и атрибути са перфектни според онова, което Аллах ни казва за Себе Си в Корана, че тези имена и атрибути, в тяхното съвършенство, принадлежат единствено на Аллах.
◊ Мюсюлманите вярват, че НИКОЙ не споделя божествеността на Аллах, нито ангел, нито човек. Аллах казва:
“И нямат друг покровител освен Аллах и никой не взема решения вместо Него.”
(Свещения Коран 18:26)
◊ Мюсюлманите не вярват, че Аллах спи, се уморява, или умира. Тези качества са само за създанията на Аллах. Аллах няма нито слабост, нито умора.
◊ Мюсюлманите не вярват, че човешките същества са създадени по образа на Аллах.
◊ Мюсюлманите не вярват, че съществува посредник, който ще доведе някой по-близо до Аллах или ще се моли за него. Те вярват, че всяко лице може директно да умолява Аллах и да поиска всичко, което той / тя иска.
Единството на човечеството
◊ Хората са създадени равни в очите на Аллах. Не съществува превъзходство на един над друг по някаква причина, освен превъзходство на благочестие и правда. Мюсюлманите са длъжни да зачитат достойнството на човечеството, независимо от религия, раса, националност или място на раждане.
◊ Хората не трябва да бъдат съдени за фактори, за които те не са имали избор, като пол, цвят, размер, раса, здраве и т.н. Исляма учи, че човешкото многообразие е знак за богатството на милостта на Аллах и на красотата на Неговото творение , Пророкът Мохамед е казал: “Аллах не съди по лицата или телата ви, но гледа в сърцата ви и делата ви”.
◊ В исляма не съществуват свещеници, свещенство или святи хора, и никой няма специален достъп до тайнства, има обаче, учени, които имат познания за исляма, като задължението им е правдиво да обясняват Исляма на другите. ТЕ СА САМО СЪВЕТНИЦИ.
◊ Исляма учи хората да бъдат умерени в живота си. Мюсюлманите не трябва да се отказват напълно от този живот заради отвъдния живот, но и не бива да се отнасят небрежно към духовния си живот заради земния живот.
Единството на Посланието
Мюсюлманите вярват, че Аллах изпраща посланици до всяка нация в цялата история на човечеството. Пратениците дойдоха с едно и също послание: поклонение на Върховния Бог и подчинение на заповедите Му.
Невинност на човек при раждане. Мюсюлманите вярват, че хората се раждат свободни от всякакъв грях и не носят отговорност за грешките и греховете на другите. Само след навършване на пубертета, и при съзнателно извършване на грехове те ще бъдат държани отговорни за действията си в този живот и в отвъдния.
Няма първороден грях в Исляма. Мюсюлманите вярват, че Адам и Ева са били еднакво изкушени, както и съгрешили, и двамата са отговорни за неподчинение на Аллах. И двамата се разкаяха, и Аллах е простил и на двамата.
Мюсюлманите вярват, че никой не е отговорен за греховете и грешките на другите, дори ако това са техните родители, деца, съпруги или съпрузи.
Мюсюлманите вярват, че прошката винаги може да се получи чрез покаяние. Мюсюлманите се молят за покаяние директно на Аллах, без посредник.
Спасението в исляма се постига само чрез вяра и практика. И двете вървят ръка за ръка, рамо до рамо, за да бъде постигнато спасение.
Стълбовете на Исляма
Има пет стълба на Исляма:
- Шахада (Свидетелство)
- Намаз (Молитва)
- Сиям (Пост)
- Закят (Благотворителност)
- Хадж (Поклонение)
Шахада (Cимвол на вярата)
Вербален ангажимент и свидетелство, че няма друг бог освен Аллах, и Мохамед е пратеник на Аллах.
Вижте Шахада видео за правилното произношение.
Намаз(Задължителна практика [Молитва])
Това е задължение на всеки мюсюлманин, мъж и жена, след навършване на пубертета, да изпълни пет намаза (молитви) в определено време през деня и нощта. Тези пет специфични времена са: – разсъмване, пладне, следобед, залез, и нощ. Ритуалът наречен уду (Почистване на няколко части на тялото с вода) е задължителен преди молитва.
На снимката по-горе е един “ракаат”, т.е., един набор от стоене, поклони, преклонение и седеж. Всеки намаз се състои от няколко ракаата. Мюсюлманите се приканват да се молят в джамия, но ако това е извън способностите им, те могат да се молят навсякъде, където е чисто; Мюсюлманите не се молят в баня.
Сиям (Пост)
Постенето по време на месец Рамадан (деветия месец от лунния календар) е от изгрев до залез и е задължение на всеки възрастен здрав мюсюлманин, мъж или жена. Постът е пълно въздържание от ядене, пиене, пушене, дъвчене на дъвка, интимни отношения, и като прием на нещо в тялото. Ако човек е болен и трябва да се вземат лекарства, той / тя не могат да постят. Постенето е и време за самодисциплина и отказ от лоши привички, като например, кавги и спорове. Тези, които са болни или имат причини, свързани с възрастта, са освободени от гладуване. Въпреки това, те трябва да нахранят беден с едно хранене за всеки пропуснат ден на гпост. Жените, които са бременни, с менструация, или които пътуват, са също освободени от гладуване. Въпреки това, когато променят положението си, те правят дните на гладуване или изхранване на бедните с едно хранене за всеки пропуснат ден на пост.
Закят (Благотворителност)
Закят е ежегодна задължителна благотворителност за всеки мюсюлманин, мъж или жена, който притежава през последната година пари или имущество, което надхвърля минималните нужди. Изискването е 2,5% от придобитото богатство на човек. Това се нарича още данък, тъй като подкрепя правителствените работници, които не са свободни да правят пари на друго място.
Хадж (Поклонение)
Изпълнението на поклонение в Мека, Саудитска Арабия се изисква веднъж в живота от всеки мюсюлманин, ако има финансово състояние, както и физическо състояние. Хадж започва всяка година през месец Зул Хиджа- 12-ия месец на ислямския (лунен) календар. Хадж е духовно пътуване, където мюсюлманинът забравя всички светски неща и посвещава своето внимание и времето си само на Аллах.
Стълбовете на вярата
В исляма, има шест стълба на вярата: Вярата в Аллах, Неговите ангели, Книгите му към човечеството, Пророци и пратеници, Деня на възкресението, и Съдба.
1. Вяра в Бога (Аллах)
Ислямът учи, че има един Бог (Аллах), на когото трябва да се покланяме и да се подчиняваме.
2. Вяра в ангелите (Малаика)
Мюсюлманите вярват, че Аллах е създал невидими същества като ангели. Мюсюлманите вярват в съществуването им, техните имена, техните задачи, както и описания, както е обяснено в Корана и в Сунната (Учения на Пророка).
3. Вяра в Книгите на Аллах
Мюсюлманите вярват, че Аллах изпраща книги на човечеството чрез пророците си. Тези книги са възникнали от същия божествен източник; всички те са божествени откровения. Мюсюлманите вярват в оригиналния текст на тези книги, когато те са били разкрити. Петте божествените книги са: 1) Сухув на Авраам; 2) Забур (Псалми) откри на пророк Давид; 3) Taурат (Тора) разкри на пророка Моисей; 4) Инджилъ (Евангелие) разкрито на Исус; 5) Коран, разкрит на пророка Мохамед.
4. Вяра в Пророците на Аллах
Мюсюлманите вярват, че Аллах е изпратил пророците на цялото човечество като посланици за тяхното ръководство. Мюсюлманите вярват в съществуването им, техните имена и техните послания, както Аллах и на Неговия Пророк казват за тях. Пророците не са божествени, защото божествеността е изключително право само на Аллах (Бог) Всемогъщия. Те всички са праведни, истинни, и благочестиви мъже, избрани от Аллах да бъдат модели на цялото човечество, както техните думи и дела са в съответствие с божествените заповеди.
5. Вяра в Киямат(Съдния ден)
Мюсюлманите вярват, че животът на този свят и всичко, което е в него ще достигне до своя край на един определен ден, когато всичко ще бъде унищожено. Този ден ще възкръснат всички мъртви; Аллах ще съди с перфектно правораздаване всеки човек индивидуално според добрите му или лоши негови действия, които той е направил по време на живота си, и всички жертви ще бъдат защитени. Аллах ще възнагради онези, които водят праведен живот и са направили добри дела, като ги изпраща в Рая (Джаннат). Аллах опрощава когото пожелае от тези, които не са се подчинили на заповедите му, или ги наказва в Ада (Джаханнам).
6. Када Ва Кадар (Съдба, Божествения декрет)
Мюсюлманите вярват, че тъй като цялата вселена е изцяло под ръководството и контрола на Аллах, то всичко, което е или което се случва в тази вселена, от най-малкото до най-великото събитие се регулира от Аллах. Мюсюлманите се доверяват на Аллах, обаче трябва да направят искрени усилия, за да се стремят и да направят всичко възможно, а не просто да седят и да оставят нещата да поемат своя път. Такава вяра дава на човек огромна степен на вътрешна сигурност, увереност и спокойствие на сърцето, особено в дни на страдания. Нещо повече, той живее с увереността, че каквото и да се случва, включително смъртта, се случва в определеното й време.
Ислямски шериат (Закони на Исляма
Шериат е божественият кодекс, който дава насоки на мюсюлманите по всички въпроси от живота им, Той е разделен на две категории: Ибадат (система на поклонение), и Муамалат(система за справяне). Основният източник, който урежда всички закони на Исляма е Аллах чрез два канала; първият е Корана, книгата на Аллах, а втория е Сунните, който е автентичен запис на думите и живота на Пророка и изказвания на сподвижниците му, с които той се е съгласил.
Законосъобразното и неправомерното в Исляма
Основното правило, определящо законосъобразното и незаконното, е, че нещата са законни, ако в източниците на ислямските закони не се посочва, че те са незаконни. В исляма е забранено да се пие алкохол, употребяват наркотици, лихварство и неморално поведение. Също така е забранено да се яде месо от свинско месо, хищници (животни и птици) и всички умрели животни.
Война
Войната не е цел на исляма, нито е нормалния живот на мюсюлманите; това е само в краен случай и се използва при най-необикновените обстоятелства, когато всички други опити за справедливо и мирно решаване на спора се провалят. В исляма, всяко същество има право да се ползва от свободен и спокоен живот, независимо от религиозни, географски или расови съображения. Ако не-мюсюлмани живеят в мир или дори безразлично с мюсюлманите, не може да има никакво основание или обосновка да обяви война или да започнат военни действия спрямо тях, да се започне акт на агресия, или да се нарушават техните права.
Джихад
В Исляма Джихад не означава “свещена война”. И не е обявяване на война срещу другите религии и със сигурност не срещу християни и евреи, така както някои хора искат да бъдат възприемани. Джихад буквално означава “стремеж да се полагат повече усилия от обичайното за подобряване на себе си и на обществото като цяло.” Той има вътрешни, обществени и войнствени измерения.
– Вътрешното измерение на Джихад обхваща борбата срещу злите наклонности в себе си; тя включва сериозни, морални усилия всеки мюсюлманин да се противопостави на всички вътрешни или външни склонности към грях от всички видове. Това включва борбата за преодоляване на проблеми, трудности, задачи и изкушения.
– Социалното измерение включва борба срещу социалната несправедливост и създаване на обща идентичност, основана на благотворителност, уважение и равенство. Също така тя е под формата на призоваване на хората да наложат добро и забранят зло.
– И накрая, войнственият аспект на джихад е под формата на справедлива война, за да бъде използвано срещу агресия или да се борят със силите на тиранията и злото и, дори и тогава Исляма изисква да се спазват строги граници на поведение, които да съхранят живота на невинните и светостта на околната среда.
– Ислямът отхвърля всички форми на тероризъм, екстремизъм, фанатизъм и фундаментализъм. Религията на Исляма гарантира неприкосновеността на живота (живота на не-мюсюлманин се смята за свещен като този на един мюсюлманин),на честта, собствеността и свободата да приемат и практикуват всяка религия, която те свободно да избират, и всички други типове поведение, които не нараняват другите. Тероризъм, причиняване на страх или нараняване на други се считат за големи грехове в Исляма; Аллах е определил тежки наказания за тези, които са участвали в такива действия.
Жените в исляма
Ислямът гледа на жената като равен, зрял и способен партньор на един мъж, без която семейство не може да съществува и учи, че мъжете и жените са създадени от Аллах равни и еднакво ценни.
В някои общества жените се третират според бащините обичаи и племенни традиции, но в Исляма те са удостоени с пълно зачитане и чест. Ислямът запазва честта и достойнството на жените, и изисква да се отнасят към тях с уважение и почит. Нейната женственост не следва да се използва по никакъв начин, а тя трябва да се разглежда и третира като човешко същество, чиято сексуалност не влияе в отношенията й с всяко лице, различно от мъжа и.
В Исляма брак не може да се осъществи, освен ако жената свободно не се съгласи и зестрата се дава на нея. Исляма поставя приоритети за съпрузи и съпруги. Отговорността за осигуряване на семейството е на мъжа, а отговорността да се грижи за къщата и отглеждането на децата е на жената. Това са основните приоритети, но се изисква сътрудничество между мъжа и жената и е силно препоръчително.
Облекло
Мюсюлманските жени в съответствие с указаното от Аллах в Корана трябва да носят като минимум Хиджаб (покритие на главата). В дома си, със семейството като мъжа й деца, братя, чичовци, дядовци и други мъже (членове на семейството, за които е забранено да се оженят за нея), и с други жени, мюсюлманската жена може да да бъде свободна да се облича като тя иска.
Забранени дрехи и накити:
-Tесни дрехи, прозрачни дрехи, дрехи, които излагат тези части на тялото, които са сексуално привлекателни, екстравагантни дрехи, бански, грим или парфюм в обществени места, перуки и изкуствена коса, на мъжете е забранено да носят злато и коприна, но е законно за жени.
По принцип в Исляма, красотата на жените и сексуалните атрибути не са за публично показване.
Традиции взаимодействащи с исляма
Придържането към исляма (както и при други религии) варира в зависимост от силата на убежденията на хората. Понякога културата и традициите пречат на религията, или дори засенчват религията. Някои хора твърдят, че нещо в тяхната култура или традиция е част от религията, когато това не е така. Или правим неща, които нямат никаква обосновка в Исляма и са забранени; но се представят пред другите като канони на религията на Исляма.
Също за вярванията и практиките на мюсюлманите не трябва да бъдат съдени според вярванията и законите на други религии, тъй като някои законни практики на една религия може да бъдат възприети от друга религия като незаконосъобразен или дори погрешно.
Понякога поведението на някои хора може да бъде обидно за другите и обратно, независимо от факта, че това поведение не е предназначено да обижда другите. Например Исляма повелява мюсюлманите да свеждат очите си, когато говорят с хората, от уважение и чест към останалите. Това може да бъде нарушение за други култури, където контактът с очите е много важен за комуникацията.
За да живее в мир и хармония в този свят, човек трябва да осъзнае, че хората са създадени различни и варират в цветовете на кожата си, техните езици, и в техните религии, култури и традиции. Някои хора могат да бъдат различни, но това не означава, че те са лоши или зли.